Откриването на учебната година

Скал влезе в трапезарията последен. Всички бяха по местата си и се веселяха. Щом стигна до мястото си на учителската маса застана пред стола си и каза с висок глас:
- Моля за тишина - след известно време всички млъкнаха и обърнаха погледите си към директора - така след като всички ме слушате е време да кажа няколко неща. Първо за правилата в училището. Моля да не се използва магия по коридорите миналата година огромен воден елементал почти разруши кабинета по земна магия затова моля да се въздържате. Също влизането в учителската стая или ходенето до учителския коридор е забранено освен ако нямате разрешение. Второ за разходките из Сенчестата гора. Мястото е изключително опасно както през ноща така и през деня затова ако нямате желание да свършите като храна за някой звяр или нещо по-лошо...-каза леко като се засмя тихичко и страшно подозрително за новите първокурсници -моля да не напускате безопасните раьони веднъж влезли без достартъчно опит няма да излезете от там. И трето целта на тази академия е да ви научи на основите на магията. Никой не ви забранява да учите магии и сами, но моляви да си знаете способностите.- Настъпи кратка тишина и след това Скал отново продължи - А сега след като разбрахте правилата мога да кажа само НЕКА ТЪРЖСТВОТО ЗАПОЧНЕ.
След като изрече това всички отново се върнаха към разговорите и храненето си.

Малко преди речта на директора, Кира влезе в трапезарията, облечена с по-официални дрехи - синя рокля, дълга до коленете, и подобни на роклята обувки.
Косата и бе накъдрена, за случая, пусната свободно. Момичето изслуша думите на преподавателя по водна магия и седна на една маса. Взе си питие и малко храна. Част от останалите ученици правеха като нея, а другите си говореха, веселяха се...
Кира хвана стъклената чаша и я допря до устните си, като отпи няколко глъдки. После я остави обратно на масата и отхапа от яденето - беше много вкусно.
-Чух, че в Сенчестата гора крият най-ценните оръжия! - рече някакво момче, изглежда бе от дом Спада.
-Не, аз чух че там се крият най-добрите магически предмети...-отвърна друго момче.
Чернокосата девойка не им обърна внимание, а продължи с дейностите си. "Къде ли е Риноа, след обяд не съм я виждала..." си помисли тя и се огледа. Никъде не забелязваше сестра си. Може би беше решила да не идва, или пък закъсняваше. Или пък вече беше на празненството някъде.
Момичето стана и реши да се разходи. Заобиколи няколко маси, а после още няколко, като постоянно минаваше покрай различни хора, но нямаше нито един познат.

Отначало планирайки да не отива на церемонията по започването на учебната година Риноа се реши да отиде в последния момент и изпосна речта на директора. След като влезе Веднага привлече много погледи със красивата си бяла копринена рокля. Веднага се огледа и видя сестра й да се разхожда напред назат затова веднага отиде при нея:
- Здрасти - каза приближавайки се - къде са ни местата?
- Значи ве пак реши да дойдеш бях се притеснила, че си се отказала, ела.
След това двете се запътиха към местата на масата на техния дом. Въпреки, че имаше много хора на Риноа този тъп не и бе неприятно, а напротив забавляваше се от сърце. След известно време сестрите се заговориха с няколко от съучениците от техния клас:
- Какво мислите за тази гора - попита едно момиче.
- Чесно казано незнам какво да мисля - зокочна Кира - директора ако питате мен се засмя доста подозрително предполагам, че найстина е много опасно.
- За какво говорите - попита Риноа, която бе пропуснала речта на директора.
- Ами директо каза, че гората на острова в центъра на зоната на Академията е доста опасна и да не се разхождаме ако нейскаме да умрем или по-лошо. После се засмя доста подозрително - каза едно момче.
- Ааа това ли било - каза Риноа - изглежда има шанс още тази година да вземем един изпит в тази гора. Говорих с учителя ни по магия и той каза, че може да вземем изтпит там.
След това разговора продължи в други посоки.

Джозефин стоеше на една маса с другите преподаватели.Същевременно разглеждате наоколо.Много от нещата бяха същите както преди,когато учеше тук.Масите,украсата и речта.Както всяка година се говореше за сенчестата гора.Думите на директора бяха прави.Гората беше опасна.Самата тя беше го разбрала.Спомни си когато и тя беше ученичка.Джозефин се отдаде на първия си ден в "Ядрото".Беше великолепно.А сега когато беше учител тръпката отново се беше върнала.Продължаваше да изглежда препълнената зала.Новите лица и вдъхваха спокойствие.Сега гледаше учителския колектив.Всички бяха облечени официално.Някой с костюми други с рокля,а трети с роби.Зашеметяващuя им вид им предаваше и повече респект.Погледна и своята тъмна рокля и се запита дали и тя е като тях.Накрая се загледа в празната си чиния и се усмихна нервно.Взе малко ядене и започна да го яде.Чашата и беше пълна с кърваво червено вино.Погледна го и отпи.Вкусът му издавaше добра реколта.Отново се загледа в колегите си.Някой гледа учениците,а други разговаряха.Всичко си беше в реда на нещата.

Ричард влезе в трапезарията и с бързи крачки я прекоси, стигайки до учителската маса. Беше ублечен както през повечето време, бяла роба със синя бродерия. Той седна на мястото си и се опита да прикрие факта, че бе закъснял. И все пак имаше основателна причина - приготовленията за учебната година се бяха усложнили и трябваше да започнат по-късно.
Огледа останалите на масата, а после и учениците.
-Всичко е готово! - каза той и леко въздъхна.
-Добре, тогава от утре всичко може да започне. - отвърна директора и леко се усмихна.
Преподавателят по магия отново огледа колегите си и забеляза, че са облечени с различни, от нормалното, дрехи. Може би и той трябваше да последва примера им...или не. В главата му влязоха няколко различни мисли, но всички бяха излишни. Ричард взе от храната и веднага започна да яде. Стараеше се да не бърза, но гладът го притискаше. Напоследък беше доста зает, но това вече нямаше значение.
-Как ви се струват учениците? - попита го Джозефин.
-Ами както всяка година, някои отегчени, други въодушевени... - отвърна той и леко се усмихна.

Джейсън беше един от първите ученици в трапезарията, но през цялото време не намери някой с когото да говори. Всички около него разговаряха за речта на директора, за гората и за учителите. МакАртър се интересуваше само от гората. Обичаше мистериите и понякога беше готов на всичко, за да разгадае дадена загадка. Чудеше се дали вечерта няма да може да се измъкне. Мисълта му беше прекъсната от някакъв силен звук. Когато се обърна видя от какво бе причинен. Единия учител беше отворил вратата с такава сила, че тя се блъсна в стената издавайки звука заради който всички в залата замлъкнаха и го погледнаха. Учителят се огледа и после попита:
-Какво? Пропуснах ли нещо? - с учудване той осъзна, че е пропуснал почти цялата вечеря, но се намести при учителите без този факт да му влияе на настроението. След малко той се изправи и се приготви да се представи на учениците...

-Аз съм Нейтън Уинтър.Учител по овладяване на земната магия.Искам да кажа на тези от класа ми, че никак няма да е лесно още повече не очаквайте компромиси от моя страна.Искам да сме наясно, че не обичам да има ученици в кабинета ми когато нямам часове, така че очаквам разбиране от ваша страна-каза накрая Уинтър с топла усмивка на уста която въодошеви всички.
Тълпата отново се развълнува и продължи горещите си разговори.Нейттън реши да се разходи покрай масите за да види новите ученици на които ще преподава.Приближавайки ясна открои разговорите на момче от дома Спада на което ще преподава.Приказките му разкриваха на другото момче до него някои тайни за убиването.На учителя му мина през ума, че този може да му създаде проблеми, но после веднага се оттърва от каквато и да била мисъл че ще има проблеми.На него не му създаваха проблеми а и още от началото учениците разбираха, ча не е някой, с който да се занасят.След пищна вечеря в трапезарията Нейтън реши да се прибере и да си легне, защото още утре имаше часове.

Веселието продължаваше, а часът почти беше полунощ. Кира отново влезе в трапезарията, защото бе решила да се поразходи на чист въздух. Огледа се и бързо видя сестра си.
-Изпуснах ли нещо? - попита тя.
-Ами само преподавателя по овладяване на земна магия... - отвърна Риноа и леко се усмихна.
-Добре, време е да се прибирате по домовете. Спада е на първия етаж, Натура и Лумини на втория.
-Стана ли време? - каза светлокосата сестра, като не очакваше отговор.
Всички ученици започнаха да стават и да излизат от голямото помещение. Очуниците от всеки дом бяха водени от учител.
Така помещението бързо се изпразни и вътре останаха само няколко от учителите.
Кира и Риноа се качиха по стълбите и...