Часове

Тук!

Джейсън се вмъкна в стаята,набързо се огледа и след като установи че часът още не е почнал се намести на единия чин. Стаята беше голяма имайки впредвид предназначението и, но все пак на Джейсън му се стори уютна. Посредата на стаята имаше малък подиум за учителя който още не беше дошъл, стените бяха боядисани в приятен кафеникав цвят, МакАртър също забеляза и рафтовете които бяха претъпкани от малки бурканчета, епруветки и парчета от различни видове скали и пръст, но не успя да ги разгледа защото изведнъж в стаята връхлетя с трясък учителят им. Дългата му черна коса беше разрошена, а погледа му беше странно блуждаещ. "Може би просто така си влиза през вратите " си помисли Джейсън и се расзмя "или е бил в спец-частите... странно, но има същата любов към врати каквато бих очаквал от някои работещ като командос...". Учителят им се огледа отново със странния си отнесен поглед след което застана на подиума и си прочисти гърлото, очите му възвърнаха нормалния си облик и той каза:
- Както вече може би знаете, казвам се Нейтън Уинтър, а днес за ваше щастие... - той спря за малко и погледна към групичка от три момчета с очила и необикновенно... голямо телосложение и прибави - или нещастие, днес няма да учим, а ще се представяме. Нека започнем ооот... теб - той посочи Джейсън което само по себе си не беше изненада имайки впредвид странния изпълнен с недоверие и подозрителност поглед който му беше хвърлил учителят по време на тържествената вечеря - ...млади господине, представи се.
Джейсън се усмихна кисело и започна да говори:
- Ами аз се казвам Джейсън МакАртър и съм човешко същество от мъжки пол... май. Имам два крака, две ръце и дв...
- МакАртър, дръж се прилично, няма място за циркаджии тук - строго каза Нейтън
- Кой го казва... - изрече Джейсън и в стаята настъпи тишина която той реши да наруши преди да си е навлякъл неприятности - Казвам се Джейсън МакАртър и съм на 17 години и ако трябва да бъда честен, проявявам интерес към тъмната магия и мистериите. Живея със сестра си, единствения жив човек към който имам кръвна връзка и това е...
- Седни - каза Уинтър, сетне въздъхна и прибави тихо - изглежда ще ми създаваш проблеми.
След като всички се изредиха в представянето си, Нейтън обясни, че утре ще взимат урок за контролиране на малки парчета камъни.

Нейтън беше пред вратата на класната стая.Опитваше се да бъде по внимателен при влизане.Леко хвана дръжката и я отвори, бавно влезе и след това затвори вратата по оживено.Неочаквано след няколко крачки напред вратата падна зад него.Наложи си да игнорира гнева и пристъпи към подиума.
-Днес, скъпи деца ще е първият ни урок...-всички се разшумяха от вълнение и се наложи да им привлече вниманието с по висок тон.-... Но ще го караме в сенчестата гора.Хайде тръгвайте оставете нещата си тук.
-Но господине,- промълви едно момиче- нямаме врата някой може да ни открадне чантите.
-Аз ще се погрижа.
Всички излязоха от стаята и тогава Уинтър изгради каменна преграда на мястото на вратата.Изглежда учениците бяха доволни за оптималната сигурност предоставена от даскала им.

***
Пътят до сенчестата гора не беше дълъг и затова имаха време да си купят закуски от една бутка до пътя `трябва ви енергия за да правите магий` им беше казал Нейтън.Щом се озоваха на учебната площадка учителят заговори:
-Готови ли сте... добре, така за да контролирате дадена магия предмет или каквото и да е там, трябва да имате ясна връзка с него в съзнанието си.Това е нещо като общуване между вас, знам че ви звучи налудничаво и при мен беше така, но всъщност е самата истина и е много просто.Това което се иска от вас е да се концентрирате върху предмета и да изберете действието което искате да направи- било то да се завърти или да се деформира- в повечето случаи концентрацията затруднява учениците, но когато се усъвършенстваш става за части от секундата.Нека ви покажа- оживи се Нейтън и им посочи един камък който възнамеряваше да контролира.Погледна учениците после се обърна към камък и за един миг беше с лици към тях с камък във въздуха.
-Хайде опитайте днес ще практикуваме цял ден имам разрешението на директора.Ако МакАртър пръв е готов ще почерпя целия клас.
След час мъки имаше ученик постигнал успех, но не беше Джейсън, а едно момиче на име Роузи.Тя продължи да се упражнява докато другите малко по малко успяваха.
-Браво ще го запиша в книгата на учителя вие сте първите свършили за час и четиридесет и осем минути.Хайде да си вървим.

***
-Така деца упражнявайте концентрацията върху предмети от бита като кутия, тенджера и т.н.Ще ви помогне доста.Чао.